За стойността на човешките нужди

Обикновено не правя публични проблемите и чувствата в живота си.Но след вчерашното препрочитане на "Малкият принц" реших,че имам необходимост да споделя две-три важни неща,появили се в 45-годишната ми глава на професионален читател.
Няма да пиша за "художествените качества на книгата,естествено.Започнах това да го правя от 17-годишна и вече съм безкрайно уморена,защото ако нямаш близък с когото да си говорите на такава тема,упражнението е безмислено.Човеците започнаха да пестят от всякакъв вид смислено общуване- клюки вместо проблемен разговор,делови съобщения на мобилните телефони вместо планиране и отговорност през деня,събиране на много приятели във Фейсбук и приятно повърхностно споделяне на битови глупотевици,вместо обсъждане на важните неща.
Кои са важните неща,ли?Да,ето за това говори лисицата в книгата на Екзюпери.Бях поразена,когато прочетох,че нещо е толкова важно за теб,колкото повече време му отделяш!Има един циничен женски вариант на това хубаво изречение- че една жена е толкова по-важна за един мъж,колкото повече пари той харчи за нея.
Когато преди 12-13 години преживявах огромната липса от къщи на тогавашния си съпруг,ми я казаха тази "мъдрост" с надеждата да си променя начина на живот.За мен парите никога не са били важни и когато се разведох,животът ми доказа,че е така чрез завистта на познати и бивши " роднини по закон",които ми завиждаха за бедното,оскотяло,но достойно оцеляване в годините.
И днес си мисля,че лисицата е абсолютно права.Времето е за човека е всъщност всеки ден от живота ни.И най-голямата му цена е в това,че не знаем колко ни е отредено.И ако ви каже,че иска да не прахосва дните си в личния си живот,значи той или е преживял някаква много голяма травма,или просто е на повече от 40 години.Нито парите,нито работохолизма са цели-те са само средства.Но не за да "купиш" по-скъпата кола,жена,дреха,а за да си осигуриш време да си с хората,които са ти близки.
За да не се чувстваш виновен,когато ти или те си отидат безвъзвратно.Както си отива малкият принц и доста време увещава пилота да е сам в момента на прекъсване на времето му на земята...
Малко хора могат да направят това на земята- благодаря на родителите си и на съдбата,че пощадиха децата си!

Какво прави българският учител преди 15-ти септември

Как какво прави учителят? Повечето хора си мислят,че ние тръгваме на работа на 15.09 и приключваме на 15/30 юни.Освен това имаме две ваканции освен голямата през лятото,а пък как си живеем,работейки по половин ден...!!!Ама,да знаете,те са принцове,казват повечето български граждани.
Принцовете не чакат с детска радост 15-те лева за интернет месечно.Принцесите не знаят какво е "втора употреба".Принцесите не работят на две места.
Но това е лирическо отклонение-лирическо е,защото се опитвам да скрия,и го правя лошо,кротки бедняшки чувства.А е отклонение,защото пряката тема е,че бумащината,мозъчното рециклиране и откровената глупост са основните жители в бъларските училище преди и след края на коя да е учебна година.Нито кризата,нито новото правителство,нито здравият разум явно са в състояние да прекратят огромното разхищение на хартия,време,чувства и психическо усилие преди 15-ти септември.Така,обаче,се постига една,както се казваше в миналото,заветна цел- българският учител е вече уморен и поне полуизчерпан преди началото на учебната година.
но може би има нещо по-сериозно и оптимистично в тая двуседмична септемврийска лудница- огромната вероятност напрежението да те доведе до емоционално и интелектуално плато. И там,на това райско място ти, колега,няма да усещаш нищо. Нито ученическите мобилни телефони в час,нито шума на гримиращите се тийнейджърки,нито ще виждаш празните квадратчета на нерешените кръстословици в безплатните вестници.
Е,сега трябва да си починем от административно-бюрократичната безмислица,за да си пожелаум сили за по-голямата,наречена учебен процес!!!

Гогол в началото на септември в българското школо

Е,кажете сега,не е ли това знак-вече имам блог и първото,което ще споделя е "творческата"атмосфера преди 15 септември в българското училище. За какво е знак ли?Че само си мечтаем не просто за реформа в тая сфера,а и че правителствата се сменят,а керванът си върви...
Пишат се от всеки български учител ужасно много ненужни и скъпи /в тия кризисни времена!/документи.Какво,кога и даже как ще се преподава на българското тинейджърство!Сигурна съм,че никой не го чете,че за 20 години практика "живият живот" е винаги по-голям и различен от написаната "тематична програма".Но :
1.Текат тонове хартия в Родината
2.Суетят се български даскали по коридори и кабинети,за да си намерят не мисълта,а главите
3.Чиновници /главно от РИО/,на държавна заплата,естествено,подписват "до скъсване" и искат това да е само тази година.
Сигурно има още точки,но и моята глава е някъде,така че за днес ще ви оставя- пък и това е премиера,така да се каже. Дано да ми вървят думите като по вода!