За стойността на човешките нужди

Обикновено не правя публични проблемите и чувствата в живота си.Но след вчерашното препрочитане на "Малкият принц" реших,че имам необходимост да споделя две-три важни неща,появили се в 45-годишната ми глава на професионален читател.
Няма да пиша за "художествените качества на книгата,естествено.Започнах това да го правя от 17-годишна и вече съм безкрайно уморена,защото ако нямаш близък с когото да си говорите на такава тема,упражнението е безмислено.Човеците започнаха да пестят от всякакъв вид смислено общуване- клюки вместо проблемен разговор,делови съобщения на мобилните телефони вместо планиране и отговорност през деня,събиране на много приятели във Фейсбук и приятно повърхностно споделяне на битови глупотевици,вместо обсъждане на важните неща.
Кои са важните неща,ли?Да,ето за това говори лисицата в книгата на Екзюпери.Бях поразена,когато прочетох,че нещо е толкова важно за теб,колкото повече време му отделяш!Има един циничен женски вариант на това хубаво изречение- че една жена е толкова по-важна за един мъж,колкото повече пари той харчи за нея.
Когато преди 12-13 години преживявах огромната липса от къщи на тогавашния си съпруг,ми я казаха тази "мъдрост" с надеждата да си променя начина на живот.За мен парите никога не са били важни и когато се разведох,животът ми доказа,че е така чрез завистта на познати и бивши " роднини по закон",които ми завиждаха за бедното,оскотяло,но достойно оцеляване в годините.
И днес си мисля,че лисицата е абсолютно права.Времето е за човека е всъщност всеки ден от живота ни.И най-голямата му цена е в това,че не знаем колко ни е отредено.И ако ви каже,че иска да не прахосва дните си в личния си живот,значи той или е преживял някаква много голяма травма,или просто е на повече от 40 години.Нито парите,нито работохолизма са цели-те са само средства.Но не за да "купиш" по-скъпата кола,жена,дреха,а за да си осигуриш време да си с хората,които са ти близки.
За да не се чувстваш виновен,когато ти или те си отидат безвъзвратно.Както си отива малкият принц и доста време увещава пилота да е сам в момента на прекъсване на времето му на земята...
Малко хора могат да направят това на земята- благодаря на родителите си и на съдбата,че пощадиха децата си!